Торене картофи

Картофен посев с добив от 3т/дка може да използва през вегетацията си следните торове (в килограма чисто вещество):

15 кг N (азот)
6 кг P2O5 или 2.64 кг P (фосфор)
35 кг K2O или 29.16 кг K (калий)
9 кг CaO (калций)
3 кг MgO (магнезий)

АЗОТ

Количеството Азот давано на картофен посев варира от 10 до 20 кг/дка. Графиката показва отражението на слабо, средно и високо торене с Азот:

фиг. 1

Слабо торене

Когато количеството Азот е ниско, развитието на хабитуса е недостатъчно за добра фотосинтеза. В последствие добива е слаб. Такъв посев узрява прекалено рано, за да достигне висока продуктивност.

Прекомерно торене

Торене с големи количества Азот стимулира растежа на хабитуса, забавя клубенообразуването и забавя узряването на посева. При силно торене растението е буйно, развитието на клубените е забавено, броя на клубените е висок и добива е висок, ако достигне пълна зрялост. Посев с прекомерно торене с Азот е рискован заради дългото време нужно да се достигне зрялост.
Прекомерно торене с Азот и забавяне на зрялостта може да причини ниско съдържание на сухо вещество, висока захарност и високо съдържание на протеини и нитрати. Прибиране на реколтата преди пълното й узряване е податлива на механияни повреди и се съхранява трудно.

фиг. 2

Умерено торене

Посев с умерено торене, показан в примера, дава най-висок добив при прибиране на реколтата от края на Юли до средата на Август.Такъв тип посев се смята за най-сигурен, понеже узрява сравнително рано и дава висок добив. Посеви с прекомерно торене с Азот са по-податливи на вторичен растеж и вирусни болести.

Разделно торене

Тори се с Азот малко преди или със засаждането. Разделното торене може да е по-добро при леки (песъкливи) почви и при риск от наводняване, или ако използването на голямо количество тор в близост до семената може да причини изгаряне. Най-общо второто наторяване трябва да е не по-късно от 3 седмици след поникването.

ФОСФОР

Фософора допринася за ранното развитие на посева и ранното клубено-образуване.
Има изследвания, че фосфора увеличава броя на клубените на растение. Значително високи дози се използват при семе производство, понеже фосфора може да намали вирусни инфекции.Понеже Фосфора не се „измива” лесно, а картофите реагират много добре на него, при почви с ниско съдържание може да се концентрира апликацията при картофите и по този начин да се намали нужната доза за другите реколтите в сеитбо-оборота. Фосфора не се усвоява лесно от картофите и не се мести лесно в почвата.

По тази причина:

  • Приложената доза е по-висока от консумираната
  • Цялото количество се дава преди засаждането
  • Фосфора е препоръчително да се полага вместо разпръсква
  • Фосфора се използва във водоразтворима форма

КАЛИЙ

Основна функция

Калия има основна функция в енергийния и скорбелния метаболизъм. Има важна функция в транспортирането на други хранителни елементи. Калия се усвоява от растението в големи количества и е наличен в много почвени типове на които се отглеждат картофи.

Добив и качество

Калия не винаги допринася за добива, но има значително повече въздействие върху качеството на посева. Смята се че добива намалява, когато посева показва симптоми на недостиг. Високо съдържание на Калии може да намали съдържанието на сухо вещество.
Недостига на Калии увеличава податливостта към черни петна и може да причини ензимни оцветявания по отрязаната повърхност на суров картоф. След готвене оцветяването е още по-значимо при калиев недостиг. Където се използва оборудване за прибиране и съхранение, които могат да причинят вътрешни натъртвания (черни петна), се използват високи дози на Калии за да се намалят проблемите с черни петна.

КАЛЦИИ И МАГНЕЗИЙ

Магнезий

Недостиг на Mg обикновено се среща на кисели песъкливи почви. Високи дози на Калиев тор подчертава недостига на Mg. В случаи  на очаквана Mg-недостатъчност, се използва K-тор като калиево магнезиев сулфат или доломит варовик.  Използва се листна апликация от 2% разтвор MgSO4.

Калций

Калциев недостиг най-често се наблюдава на песъкливи почви с ниско pH. Преноса на Ca в растението и корените е слабо. Семена от посев с Са-недостатъчност имат кълнове, които загниват няколко мм преди върха, кълновете започват да се разклоняват и изникването на посева се забавя. Семената могат да се третират с калциев сулфат.